| Световният ден за борба с климатичните промени – ден за размисъл и поне едно добро дело спрямо природата |
| 06-12-2009 | 09:38 | |
|
За проблема „глобално затопляне” се говори от години. Учените се опитват да докажат важността на случващите климатични промени, политиците се опитват да избегнат строгите мерки. Водят се безкрайни спорове и пазарлъци за въглеродни квоти... Обсъжда се нуждата от крайни мерки, но никога не се стига до тях. Дори се получи така, че се намериха хора, които обвиниха учените, че прекаляват с драмата „глобално затопляне”, а политиците, че я използват за собствена популярност и реклама! Но то, глобалното затопляне, е факт и няма как да го отречем. Дори да си заровим главите в пясъка, където да продължим да си живеем както досега (замърсявайки и убивайки природата без да ни пука за състоянието й), пак ще ни се наложи да се изправим лице в лице с топящите се ледници, настъпващите пустини, обезлесените територии... Защото ние живеем тук, на планетата Земя, и всичко, което правим се отразява именно на нея. Глобалното затопляне – предизвикателство пред политиците и общността Факт е, че са необходими международни мерки в борбата с изменението на климата, доказа го и Междуправителствената група по изменение на климата. В какво се изразяват промените? В модела на падане на валежите, например. Появява се тенденция за по-обилни валежи в северните ширини, докато в субтропическите и тропическите ширини, както и в Средиземноморието те стават все по-редки. За около век и половина концентрацията на CO2 в атмосферата се е повишила с около 100 ч/млн (ppm). В резултат през последния век, и особено през последните 50 години, глобалната температура се е покачила, вярно, едва с около половин градус, но пък продължава да расте. Аномалиите стават закономерност. Високите температури, наводненията и засушаването са все по-често явление. А всичко, изброено дотук, има важно значение за много икономически дейности на човека. Някои части на планетата са по-уязвими от други. В арктическия регион, например, стойностите на температурите са нараснали два пъти в сравнение с останалите континенти. Кораловите рифове и малките островни държави са пряка зострашение от повишеното ниво на окените и моретата. Отрицателен ефект е и намаляването на добитата продукция. Според редица проучвания, до 2010 г. в някои африкански страни добивите ще намалеят с 50%! Това означава – глад. Изменението на климата води и до недостиг на вода. Към 2020 г. 75-250 милиона човека в Африка са застрашени от смърт и болести именно поради липса на чиста питейна вода. Перспективите Дори да не се сбъднат най-страшните прогнози на учените, като последствие от климатичните промени, в много части на света ще настъпят неприятни проблеми – недостиг на вода, нарушаване живота на екосистемите, недостиг на храна. Това ще направи хората по-уязвими на болести. Трудно е да се каже в какво точно се изразява ролята на отделния човек в глобалния процес. Но е ясно, че започналото глобално затопляне може да промени живота ни и то не към по-добро. А в най-лошия случай може да прати част от нас или всички ни в световната история. Трябва да бъдат взети мерки. Трябва да бъдат намерени средства, да се дава предимство на зелени проекти, зелено производство... Трябва да има обща воля. И ние всички се надяваме да я видим на срещата на ООН, която се открива утре – 7 декември, ден след Световния ден за борба с климатичните промени. (В. Петрова, по материали на Project Syndicate, 2009) |
|
| << 192 страни обсъждат в Копенхаген пр... | | | Черноморското „зелено” сътрудничест... >> |
|---|
